Наричат индустриалеца Аврам Чальовски българския Форд заради това, че намерил изход от нищетата и успял да се издигне и да натрупа огромно богатство. А пък произвежданите от него млечен шоколад ''Пчела'' и най-добрия тахан в България му извоювали прозвищата ''царя на шоколада'' и ''захарния бос''. Той бил известен като състрадателен и добър човек, който не отказвал помощ на изпаднал в беда, но и като ревностен християнин, който не търпял лъжата и мързела.

Преди да се захване с печелившия бизнес със захарни изделия, видният предприемач намирал препитание като дървосекач, пастир и зидар в родното си село. Въпреки че се превръща в един от най-богатите и уважавани българи по онова време, Аврам Чальовски цял живот се водил от максимата, че най-важно е човек да бъде трудолюбив и постоянен в работата си, както и честен и благороден с околните. 

Аврам Чальовски е роден през 1854 г. в село Галичник, което днес се намира в западната част на Северна Македония. Към 1873 г. там са живеели 1482-ма жители българи. Днес Галичник е архитектурен резерват и никой не живее там. След Освобождението Чальовски напуска Галичник и се установява в София. Мечтата на 30-годишния предприемчив мъж е да започне собствен бизнес в големия град

Без образование, роднини и връзки

това се оказва трудно. Амбициозният Аврам обаче не се спира пред нищо. Продава боза по софийските улици през деня, вечер мие чинии в кръчмата, а когато му останело време - помагал с каквото можел в една бакалия.

С доста труд успява да събере първоначалната сума, с която да започне да гради мечтания живот. Намира работник, купува си кон и през 1898 г. построява мелница, а когато това начинание потръгва, прави работилница за локум и боза. Тъй като нещата се движели към добра печалба, Чальовски решава, че е време да рискува. Така започва производство на тахан халва. Историята мълчи къде и кога се е сдобил с рецептата, но скоро из цяла София тръгва мълвата, че най-добрата халва се прави в работилницата на Аврам Чальовски. Славата на лакомството увеличава клиентелата и съответно приходите и скоро малката работилница се превръща в първата голяма фабрика за производство на тахан халва в София.

Домът на Чальовски и основната фабрика се намирали на ул. ''Отец Паисий'' 14 в София. Сградата е паметник на културата и е дело на архитект Георги Фингов. Част от дома си видният предприемач превърнал в музей, в който гостите можели да разгледат малка колекция от оръжия и македонски народни носии. Чальовски приютява в големия си дом тревненския дърворезбар Генчо Марангозов, който живее там в продължение на 17 години. За да му се отблагодари, Марангозов изработил в палата на Чальовски ''патриотическата стая''. Представлявала нещо като частен музей с дървени скулптури на всички български царе, около 50 барелефа на възрожденци, както и скулптури на  Батенберг, Фердинанд и Борис. 

Заедно с мълвата за най-добрите захарни изделия се разраствал и бизнесът на Чальовски. След софийската фабрика се появява Индустриална къща за производство на захарни изделия, растително масло, тахан, какао, шоколад, бисквити и разни деликатеси. Парите валят, а производителят бърза да ги инвестира в нова фабрика в Бургас, която става пионер в производството на олио ''Вега''. Фабриката в Бургас

днес е предприятието ''Победа''

Третата фабрика се появява на гара Искър и е за производство на растително масло, глюкоза и нишесте. 

 ''Захарният бос'' искал да контролира целия производствен процес. Той разполагал със собствена печатница за етикети, а млякото за шоколада пък идвало от притежавана от Чальовски кравеферма. Фабриката в Бургас разполагала със собствена инсталация за производство на кондензирано мляко. Оборудването било най-доброто - внесено от Германия. По-късно Чальовски инвестира голяма сума и става първия на Балканите производител на непознатите тогава у нас мляко на прах, яйца на прах и кръв на прах.

Чальовски обаче вярвал, че за хубави и качествени продукти са важни не само качествените суровини и модерната фабрика, но и доволните работници. Работещите при него

получавали 13-а заплата и великденски бонус,

хапвали безплатно в стол и получавали без пари олио, сапун и хранителни продукти от първа необходимост. Тъй като не искал да парадира с богаството си, повечето дарения от Аврам Чальовски били анонимни. До нас са стигнали документи, според които е направил щедри дарения на Зографския манастир и е финансирал параклис на църквата ''Успение на свети Иван Рилски'' в Рилския манастир. Изпращал е пари за поддръжка на църкви в родното му село, в София и Бургас.

Чальовски имал двама сина - Евстатий и Манол. Те били възпитани да живеят скромно и да се трудят за разлика от децата на крупните български индустриалци от онова време. Първородният син Евстатий участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. и след това в  Балканската война. Между двете световни войни двамата синове помагат на баща си в ''Чальовски и синове''.

Освен за богатството легенди се носели и за честолюбието на Аврам. Една семейна легенда разказва, че в продължение на 30 години не обелвал дума на родния си брат заради изречена лъжа. Според друга история пък синът на близък негов приятел и фалирал индустриалец идва при него за заем. Чальовски първо води младока в семейния параклис и го кара да се закълне пред иконата на св. Богородица, че завинаги ще се откаже от алкохола и цигарите. След това изпълнява молбата му за 500 000 лв. и му дава съвети как да инвестира сумата успешно.

Смъртта на Евстатий, който умира през 1943 г. на 58 години, е изключително тежка за баща му. Възрастният вече Аврам се поболява от мъка и умира няколко месеца по-късно

Последното му желание е да хапне

малко от произвежданата от него халва. Тленните останки на стария Чальовски са положени в семейната гробница, в която има специално място, отредено за ковчега на първия му работник, с когото стартира своя успешен бизнес в малката мелница в София. Съгласно завещанието Чальовски опрощава дълговете на всичките си длъжници. 

Не толкова благосклонна обаче е съдбата към неговите наследници. След 1944 г. сградата, в която се помещавал палатът на магната и софийската фабрика, е национализирана и превърната в общежитие, а по-късно се ползва за приют за деца със специални потребности. Музейните експонати и ценностите от ''патриотическата стая'' са изгорени или разграбени. Година след смъртта на Аврам Чальовски мъжете от фамилията са пратени в затвора по обвинение в ''незаконно забогатяване'', фабриките - национализирани, а жените и децата изселени.