Как може да се иска отмяна на завещание, ако се смята, че има проблем при неговото създаване?

С.Щ., София

Правилата, на които се подчиняват завещанията, са уредени основно в действащия закон за наследството (ЗН). Заедно с тях, през всички години се развива и богата съдебна практика, породена, както от множество имотни измами чрез тяхно фалшифициране, така и от напълно човешки взаимоотношения. Не рядко има случаи, в които хора смятат, че са били ощетени, че е била засегната тяхна запазена част, че има манипулация на завещателни разпореждания, и искат по един или друг начин да атакуват завещанията, да искат по някакъв начин изясняване. 

По закон завещанието може да е два вида - нотариално или саморъчно. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. 

Саморъчното завещание пък трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик.  Има случаи, в които обаче просто се прави саморъчно завещание и то не се оставя при нотариус. Според правилата на ЗН "лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса". Това може да е човек, с който завещателят е живял, или пък лице, на което го е оставил приживе. Ако това не бъде направено, то всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса. 

Това са на практика най-общите правила, на които се подчиняват завещанията. Има обаче специални разпоредби, които са посветени на тяхната отмяна, както и на обявявяването на тяхната недействителност

На първо място законът допуска и описва процедурата по отменяване на завещанието. Това може да бъде направено от самия завещател. Така "завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания". Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Иначе завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре, преди завещателят или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.

Съществува обаче и процедура по обявяване на недействителност на завещанието. Тук става дума вече и за хипотези, които са след смъртта на завещателя. На практика тук става дума и възможности за атакуване на дадено завещание.

Така според ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание. Нищожност имаме и когато не са спазени правилата по изготвянето на нотариалното и саморъчно завещание, които бяха посочени по-горе. Например да не е имало свидетели при нотариалното или пък при саморъчното подписът да не е под завещателните разпореждания. Също поради нищожност може да се атакува завещаниеи когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Това важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

Друга норма от ЗН пък изрежда хипотезите, в които завещателното разпореждане е унищожаемо. В такава хипотеза е ситуация, в която завещанието е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Например било е непълнолетно или пък при пълно запрещение. Пак е унищожаемо и когато завещанието е направено поради грешка, насилие или измама. Изрично е записано, че "грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането".

Иначе искът за унищожение на завещателното разпореждане, който се подава до съд, се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството. Ако узнаването предшества откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването. Възражението за унищожаемостта обаче не е ограничено със срок.