Украинското правителство забрани да се оказват консулски услуги на мъже на възраст между 18 и 60 г., които подлежат на мобилизация, съобщиха украинските медии. Те няма да могат да получат нов украински паспорт или да удължат срока на международния си паспорт в дипломатическите представителства зад граница. Това ще може да става само в териториално подразделение на Държавната миграционна служба на Украйна. Спира се изпращанането на паспорти на такива граждани в дипломатическите представителства на Украйна в чужбина. Ограниченията не засягат гражданите, които имат право да пресичат границата по време на военното положение, което бе въведено в страната след началото на войната.

Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба потвърди, че лично е разпоредил забраната. Той отбеляза, че пребиваването в чужбина "не освобождава граждина от задълженията пред родината" и нарече ограниченията "мерки по възстановяване на справедливото отношение към мъжете в мобилизационна възраст в Украйна и в чужбина". "Ако тези хора смятат, че някой там, далече на фронта, ще воюва и отдава своя живот за тази държава, а друг ще си седи зад граница, но ще получава услуги от тази държава - това не работи така", каза той.

Ограниченията са въведени във връзка с приетия наскоро закон за мобилизацията, който ще влезе в сила на 18 май. Документът предвижда военнозадължените украинци да не могат да получават услуги в консулствата зад граница, ако не се актуализирали военно-отчетните си документи.

Разпореждането доведе до огромни опашки от желаещи да получат международен паспорт пред посолствата на Украйна във Варшава и Прага. В социалните мрежи се разспространяват видеа от конфликти между недоволни и служители на посолства и консулства. На 24 април около 300 украинци блокираха работата на центъра за документи във Варшава. Според полски и украински медии много от тях са получили съобщения, че документите им са готови, но когато са отишли да ги получат, им е отказано с различни мотиви. Част от украинците са прекарали цялата нощ на опашка пред посолстсвото, пише AFP.

Юристи и правозащитници, анкетирани от Deutsche Welle, прогнозирират, че след приемането на закона за мобилизацията, въвеждането на ограничения и глоби украинските власти ще се сблъскат с лавина от съдебни искове за непропорционалната строгост на мерките. Изпълнителният директор на украинския Хелзински комитет по правата на човека Александър Павличенко смята, че заради проблемите с консулските услуги много украинци, които не искат да воюват, ще се опитат да получат друго гражданство или статут на бежанци. При това събеседниците на Deutsche Welle се съмняват, че проблемите с консулските услуги ще спрат онези, които искат да избягат от Украйна, за да не воюват.

Експерти смятат, че ограниченията ще ударят и по полската икономика. Много граждани на Украйна, които попадат под ограниченията и работят в полски предприятия, рискуват да се окажат фактически нелегални, отбелязва RMF FM. По данни на Eurostat, след началото на войната около 4.3 млн. украинци, в това число 860 000 възрастни мъже, са се преместили в страни от ЕС. Полша е на второ място след Германия по приети украинци - тя е дала временно убежище на около 950 000 души.

Властите на Полша заявиха готовност да помогнат на Украйна да си върне мъжете в мобилизационна възраст. "Аз мисля, че много поляци се възмущават, когато виждат млади украинци в хотелите и заведенията, а слушат колко много правим, за да помогнем на Украйна", заяви военният министър на Полша Владислав Косиняк-Камиш. Той не уточни какви мерки ще бъдат предприети, но отбеляза, че е "възможна всякаква помощ".

Министърът на отбраната на Литва Лауринас Кащюнас също изрази готовност да помогне на Украйна в това отношение. Той отбеляза, че литовските власти ще следят какво ще предприеме Полша. "Разбира се, никой не се готви да ги събира и извозва в Украйна - това няма да се случи. Но могат да се въведат ограничения в социалните помощи, разрешенията за работа, други документи - това са варианти, които чувам и от полска страна", добави той.

В Германия украинците бежанци могат да останат с просрочени документи, пише Deutsche Welle, като се позова на представител на германското правителство. При получаване или удължаване на временните разрешения за пребиваване в Германия не е задължително кандидатът да има действащ паспорт. Важното е германските власти да могат да удостоверят личността на човека. В изключителни случаи при отказ на гражданин на Украйна да бъде издаден или удължен паспорта на основание, че той подлежи на мобилизация, германските власти могатда му издадат временен документ, който да му даде възможност да пътува зад граница, твърди източникът на DW.