Оня ден беше 8 март, един страхотен празник, в който министрите в оставка направиха отчет за дейността си и чак след това се потопиха пълноценно в мероприятията, посветени на най-прекрасния пол.
Не знам за вас, за мен жените са най-превъзходният пол на планетата, особено колежките, тоест манекенките, интелектуалките и поетесите.
Кажи-речи няма сериозен поет, който да не е надраскал някое стихче за това биологическо и социално чудо - жената! 
Например шотландският нехранимайко Робърт Бърнс е наредил сума ти високопланински рими за разни моми и невести, които е срещал по стръмния си житейски път. 
Една девойка му постлала легло, друга се разхождала в цъфналата ръж, трета го в устата целунала бърже, а той я гледал мила, засмена. 
А сега след историческия 8 март 2024 се очаква да се проведе ротация в правителството, след което за пръв път жена ще стане редовен министър-председател на Република България. Досега сме имали само една служебна премиерка в дълбините на 90-те години на 20 век - Ренета Инджова.
Сега при ротацията на върха на правителството трябва да се извиси Мария Габриел. 
Евентуално.
Тя няма да е премиерка-послушанка - така я наръча Бойко Борисов и тя може би ще го послуша, и ще стане най-вироглавата премиерка в историята на България. На нейно място и аз покорно бих изпълнил наставлението да стана непослушен и абсолютно независим. 
Като имаме предвид, че ще е въобще първата редовна премиерка, Мария Габриел има всички шансове действително да стане най-непослушната от своя вид. 
Тя ще е една непокорна Баба Шапокляк на българската екзекутивна власт. Разбира се, това ще стане, само ако е рекъл Господ и още няколко човека, на които Мария Габриел няма да е послушница.
Тя ще е независима жена и професионалист, а нищо чудно да стане и още по-външен министър, отколкото беше досега.
Евентуално. 
Има такива стереотипи за женския пол, че видите ли, жената била същество с непредсказуеми промени в настроенията. Бай Уилям Шекспир някъде из пиесите си беше написал: непостоянство, твойто име е жена. 
Ние сме против тия стереотипични представи за женския организъм от тъмните векове на Ренесанса. В наши дни виждаме как жените проявяват упорито постоянство и монолитност на характера. Мария Габриел е строго непослушна, а например Бойко Борисов има някои промени в настроенията. 
Едно време сутрин и вечер вдигаше и сваляше ДДС, или вдигаше и сваляше “Белене”, следвайки амплитудите на кръвното си налягане. Но тогава имаше предвидимост, защото се знаеше, че сутрин премиерът сваля кръвно, ДДС и “Белене”, но вечерта отново ги издига. 
Сега вече само в рамките на едно изречение Борисов може да отиде и на избори, и на преговори за ротацията. 
Започва изречението с омерзение към ПП-ДБ, разглабя Сглобката и тича с писъци на избори; но към края на същото изречение се сеща, че ПП-ДБ са му партньори в ориентацията и джентълмени, следователно страната няма нужда от нови избори - и Борисов отново реставрира Сглобката. И праща някой непослушен преговорен екип да се пазари от негово име. 
Тия качества - непостоянство, склонност към писъци, семейни сцени, трошене на чинии - това стереотипно го приписваме на жените. Но както виждаме, това е неправилно - и дори най-мъжественият български политик също носи в себе си такива черти. 
Евентуалност, твойто име е…

…Ротация - ех, няма да е лесно
да угодим изцяло на Коконата.
Отново сме в дълбока неизвестност -
ма точно като Пепи Еврозоната.
***
Звуков файл - тук: