Военният конфликт между силите на военния командир Халифа Хафтар и подкрепяното от ООН правителство в Либия ескалира неочаквано през последните дни. В началото на април Либийската национална армия(АНА) на Хафтар нанесе въздушни удари срещу предградие на столицата Триполи, а подкрепяното от ООН правителство на Файез Сарадж се закани да предприеме контраофанзива. Атаката срещу либийската столица за пореден път припомни за забравената гражданска война в страната. След 2011 г., когато подкрепяните от НАТО бунтовници свалиха от власт дългогодишния диктатор Муамар Кадафи, който по-късно бе убит,

Либия е раздирана от вътрешни сблъсъци.

От едната страна на конфликта стои правителство на националното съгласие на Сарадж, а от другата са силите на Халифа Хафтар, който владее богатия на петрол Изток и централни части. Няколкото опита за мирно разрешаване на конфликта между двете враждуващи фракции се оказаха неуспешни.

В същото време американската армия обяви временно изтегляне на някои от частите си в Либия заради сблъсъците в страната. САЩ изказаха силно притеснение от ситуацията в региона и призоваха Хафтар незабавно да спре офанзивата си към Триполи. В изказване на държавния секретар Майк Помпео се подчертава, че политическото решение е „единственият начин за обединяване на страната“ и само чрез него може да има гаранция за сигурност. В същото време един от силните съюзници на фелдмаршала - Русия, блокира нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН, за да се направи опит за постигане на поредното крехко примирие.

Според в. "Франкфуртер цайтунг" може би сме

свидетели на "последното действие" от либийската драма.

За известно време нещата изглеждаха именно по този начин, тъй като войските на маршал Халифа Хафтар доближиха Триполи. Там управлява подкрепяното от ООН правителство на Файез ал Сарадж, който от 2015 г. се опитва да увеличи периметъра на своята власт и авторитет и извън столицата. А Хафтар се меси в покера за власт между милициите, градските и регионалните управи отдавна. През януари и февруари неговите войски завзеха важни петролни рафинерии в южната част на страната. Водачът на алтернативното правителство в Източна Либия сега явно залага всичко на една карта. Да се пробие противниковия фланг обаче няма да е никак лесно. Освен това е твърде съмнително дали поддръжниците на Хафтар, сред които са Русия и ОАЕ, ще одобрят накрая неговата офанзива.

Франция привидно игра ролята на посредник между Хафтар и Сарадж, организирайки две срещи помежду им - през юли 2017 г. и през май 2018 г. Но в действителност френската позиция е по-неясна, а Париж, който поддържа тесни връзки с Кайро, Рияд и Абу Даби, е обвинен, че е взел страната на Хафтар в борбата за власт. Франция вече не играе ролята на посредник, смятат редица експерти. През юли 2016 г. трима френски войници загинаха при катастрофа на хеликоптер в Либия, където те подкрепяха силите на Хафтар по време на мисия за събиране на разузнавателни данни. Френското участие в Либия при президента Еманюел Макрон предизвика напрежение и с Италия, която исторически е водеща европейска сила в страната.

Русия се възприема като ентусиазиран поддръжник на Хафтар, но след като започна неговата офанзива,

Москва леко се дистанцира

Кремъл призова "всички страни да се въздържат от действия, които биха могли да провокират кръвопролития в битка и смърт на цивилни".

Подобна е ситуацията по всички фронтове в Либия, където за власт си съперничат стотици големи и по-малки въоръжени групи, подкрепяни от Запада, Русия и редица арабски държави от региона. Още по време на срещата в Париж м.г. старите дрязги напомниха за себе си. Група от 13 военни съвети и бригади в Западна Либия направиха изявление, с което се разграничиха от парижката инициатива и се обявиха срещу "външната намеса" и "всяка инициатива, целяща нормализирането на военно управление".

Либия на практика се разпадна след подкрепения от НАТО и европейските страни бунт през 2011 г., свалил Муамар Кадафи. От 2014 г. страната е разделена между съперничещи си политически и военни фракции в Триполи и на изток. ООН оглавява усилията за обединение на богатата на петрол държава и за организирането на национални избори. Файез Сарадж в момента оглавява правителството на националното единство (ПНЕ), признато от международната общност и сформирано въз основа на междулибийското споразумение, подписано в края на 2015 г. под егидата на ООН в мароканския град Схират. Сарадж пое поста през март 2016 г., но до момента не му е гласувано доверие от парламента, който заседава в източната част на страната в Тобрук и е все още враждебно настроен към него. В столицата негова опора са три влиятелни местни милиции, чиято задача е да гарантират сигурността в Триполи и околностите. Халед ал Мишри е председател на Държавния съвет (еквивалент на горна камара), заседаващ в столицата Триполи. Този консултативен орган, също формиран в резултат на споразумението от Схират, включва мнозина бивши членове на Генералния национален конгрес (бившия парламент, съставен след изборите през 2012 г.), враждебни спрямо Сарадж.

Халифа Хафтар  и неговата ЛНА

контролират почти всички петролни залежи

в страната. ЛНА присъства и в южните райони, по-специално в град Куфра и в околностите на Себха. В редиците й служат бивши офицери от либийската армия на Кадафи, членове на милиции и бойци, дошли от съюзнически племена и от салафитски неджихадистки групи. Не е изключено гражданската война в страната да навлиза в нова фаза, както стана след изборите през 2012 г., които могат да се смятат за началото на втория етап от войната в Либия.

И както твърде често е ставало след свалянето на Кадафи, така и този път навярно ще се стигне до някое нестабилно споразумение, сключено с помощта на международни посредници. С него обаче конфликтът няма да бъде потушен, а ще остане да тлее, като анархията ще се увеличи. По-добре би било, ако Западът, в това число и Франция, най-сетне се захванат да решат кардинално проблема в Либия, а не само за пореден път да потушават "пожара", който постоянно тлее и периодично избухва с нова сила.