За пръв път след началото на бясното застрояване на София управляващите в общината имат желание и скромен бюджет да изкупуват частни терени в паркове, квартални градинки и в междублокови пространства, за да не се превърнат в нови затворени комплекси и молове. В същото време обаче се вижда, че новите на "Московска" 33 се лутат откъде трябва да започнат и кои са най-спешните имоти за спасяване. В гласувания наскоро бюджет на София за 2024 г. в перото "Придобиване на земя" бяха внесени 18 млн. лв., което е с 8 млн. лв. повече от същите средства в последния бюджет на Йорданка Фандъкова. Освен това при нея всички пари се даваха за частна земя под инфраструктурни обекти, но не и за спиране на инвестиционни намерения в зелени площи. През 2020 г. общинското предприятие "Софияплан" съобщи, че в парковете и в зони, предвидени за озеленяване според Общия устройствен план, има над 5 000 частни имота. Главният архитект Здравко Здравков пресметна, че за тяхното изкупуване ще са нужни 10 млрд. лв. През всички мандати на Фандъкова от ГЕРБ повтаряха, че затова ще е нужна помощ от държавата, но не направиха никаква конкретна стъпка.

Действие в тази посока предприема сегашният общински съвет. В първия бюджет на Васил Терзиев сумата първо бе 13 млн. лв., но после бе завишена с още 5 млн. Искането дойде от групата на БСП, която дори предложи да се отпуснат допълнително 10 млн. за изкупуване на частни земи. Впоследствие обаче социалистите не подкрепиха бюджета на Терзиев по други съображения и той бе приет, включително увеличените средства за земя, с гласовете на ПП/ДБ/"Спаси София", от чиито редици е кметът, на основните им опоненти от ГЕРБ, след като в капиталовата програма бяха включени и техни доклади, на "Синя София" на проф. Вили Лилков и на отцепниците от "Възраждане".

След това дойде по-лошото за софиянци.

Противоборствата в общинския съвет доведоха дотам засега общината да няма програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, каквато по закон трябва да се изготвя всяка година. Както "Сега" писа, предложеният от Терзиев проект не събра достатъчно гласове, но и вариантът, внесен от ГЕРБ и БСП, също не получи поне 31. Въпросната програма се съставя изцяло по предложения на районните кметове, което означава, че техните искания за придобиване на земя за публични нужди на този етап не получават зелена светлина.

Дискусиите около програмата показаха, че Терзиев и екипът му не са се ориентирали в лабиринта от частни терени в паркове, градинки и междублокови пространства. Или ако имат план, той се различава от това, което реално се случва с тези имоти. Конфликтът между ПП/ДБ/СС и ГЕРБ и БСП дойде от това, че по предложение на кмета на "Триадица" Димитър Божилов в програмата бяха вписани за изкупуване 18 от общо 75 частни парцела в Южния парк. ГЕРБ скочиха срещу 5 от тях, в които собственост има частна фирма, тъй като обещанието на Терзиев бе да се придобиват само имоти на реститути. Впоследствие ПП/ДБ/СС опитаха да заменят 5-те спорни с други 5 терена, отново в Южния парк и отново предложени от Божилов. ГЕРБ и БСП обаче наложиха от програмата да се изключат всички частни сделки в зелени територии. Така от списъка отпаднаха и парцели в парк "Гео Милев", в парк "Езерото" в "Дружба" и около Боянската църква. ГЕРБ и БСП предложиха преди всяка сделка районният кмет да проверява законността на реституцията, но тяхното предложение също не събра достатъчно гласове. Ситуацията е патова, като се очаква Терзиев да внесе нов проект за програма. 

Въпросът, който изниква след първия опит на общината да купи частни терени извън трасето на метрото, улици и булеварди, е правилно ли екипът на Терзиев се насочи първо към парковете, а не към жилищните комплекси. Факт е, че и в Южния, и в Западния парк, и в нереализираните Източен парк, Въртопо и др. има солидна частна собственост. Факт е също, че притежателите й могат законно да я заградят с ажурна ограда. Което би изглеждало грозно и със сигурност ще отблъсне много столичани. Поне на този етап обаче в тези имоти не може да се случи по-голямото зло - да се появи висока сграда или търговски център. Според закона за устройството на София в частните терени в паркове могат да се строят "открити обекти за спортни или културни дейности", "площадки за игра", да се поставят преместваеми обекти (до 10% от имота), а също паметници, украса и информационни елементи. Преди дни кметът на "Триадица" Божилов съобщи в СОС, че вече имало такива искания за Южния парк, но засега админстрацията успявала да ги парира. 

С частните имоти в зелени пространства в кварталите могат да се случват доста по-лоши неща. И те вече се случват, което всеки жител на "Младост", "Люлин",  "Овча купел", "Изгрев", "Красно село" и т.н. би потвърдил. Хората в "Младост" например години наред се бориха с проект за застрояване на частен парцел, предвиден за зеленина, част от който дори попадаше в двора на училище. Собственикът му обаче спечели дело, че статутът на този терен може да се смени и само протестите на младостчани го предпазиха от застрояване. В миналия общински съвет пък 5 дка за парк в Банкя също бяха променени за жилищно строителство.       

"Приветствам това, че за пръв път общината предвиди средства за изкупуване на частни имоти в зони за озеленяване, за толкова години на Фандъкова такива нямаше- коментира съветникът от групата на БСП Войслав Тодоров, който е от квотата на "Изправи се.БГ". На практика Тодоров бе човекът, който защити допълнителните 5 млн.лв. в комисиите на СОС. Между 2015 и 2019 г. той бе в общинския съвет като представител на инициативни комитети против презастрояването. "При този ограничен бюджет обаче общината трябва да посочи кои имоти са най-спешни за спасяване. За мен това са терените, които е възможно в най-скоро време да бъдат извадени от зелената система. Става дума за парцели в междублоковите пространства в квартали с отдавна приети устройствени планове. Сроковете за тяхното изкупуване бяха 15 г., но няколко решения на Конституционния съд ги обявиха за твърде дълги и ги намалиха значително. Сега тези срокове са изтекли за голяма част от кварталите, след като ОУП на София бе приет през 2007 г. Говорим за квартали като "Манастирски ливади", "Витоша", "Кръстова вада", "Малинова долина", "Лозенец", "Овча купел" 2 и др. Във всички тях собствениците на имоти, предвидени за озеленяване, могат да поискат промяна. И вече го правят, има такива преписки. За мен първо там общината трябва да насочи парите за изкупуване", каза Тодоров.

Той пита защо в програмата за 2024 г. не са били предложени терени в тези квартали и пояснява, че това е била една от причините да гласува "въздържал се". "За мен отговорът на районните кметове, че предлагат за изкупуване терени, чийто собственици са заявили готовност да продават и са били най-активни в комуникацията си с общината, е логичен, но не е задоволитен. Кметът на Столична община има отговорност да внесе не просто списък с номера на имоти. Макар и изцяло по предложения от районите, програмата трябва да съдържа визията на Терзиев за справяне с проблема с частните имоти в зелени площи", коментира Тодоров.

Жители на кварталите питат също така защо общината иска да купува частни имоти за паркове, а в същото време позволява застрояването на съществуващи зелени територии.

Жители в "Люлин"6 например недоумяват защо главният архитект Здравко Здравков

разреши унищожаването на гъста зеленина в района заради строящата се зала на бившия футболист Даниел Боримиров, която ще се намира върху общински имот. И защо допусна строеж на блокове в съседни зелени площи. През това време районният кмет Георги Тодоров предлага да се купуват за озеленяване частни терени около пазара в "Люлин". Според Войслав Тодоров проблемът се състои в аномалиите в подробните устройствени планове на кварталите, в това число на "Люлин", позволяващи строителство в зелени площи. "Тези аномалии генерално могат да се решат с преработка на общия план на София, който да урегулира повече междублокови пространства в зони за озеленяване. На следващ етап да се преправят и плановете на "Люлин", "Младост", "Обеля", "Овча купел" и др., в които общината е разрешила голямо преуплътняване", смята Тодоров. 

В следващия проект за програма на Терзиев за придобиване на земя би трябвало да присъстват и повече терени, предвидени за училища и детски градини. Сроковете за тяхното придобиване са дори още по-кратки, отколкото са за терените за зелени системи, и на места също вече са изтекли. В споменатия район "Люлин" например казусите са няколко, такива има и в "Младост", и в други квартали на София.