Народното събрание одобри решение, с което българската държава ще направи големи инвестиции - близо милиард лева, в газопреносната ни инфраструктура, за да се включи в международен проект за т.нар. вертикален газов коридор в Източна Европа. Това стана по предложение на водачите на управляващото мнозинство – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, които заедно внесоха решението, въпреки раздорите помежду им. Повечето от парите ще дойдат от заеми, гарантирани от държавата.

Идеята на вертикалния коридор е да се свърже инфраструктурата за пренос на природен газ на редица държави – България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова. Целта е да се осигури възможност да се транспортират "допълнителни обеми природен газ от разнообразни и надеждни източници в посока от юг на север", както се посочва в мотивите към решението. Ясно е, че става въпрос за опит да се отърси регионът от зависимостта си от руски енергоизточници.

За България, в частност, това означава да се реализират приоритетно три проекта, чрез които да се разшири нашата газопреносна инфраструктура, оперирана от държавното дружество "Булгартрансгаз". Първо, да се повиши капацитетът за пренос на газовата връзка Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България; второ, същото да се направи и с връзката Негру вода/Кардам в посока от България към Румъния; трето, да се изгради довеждаща газопреносна инфраструктура за захранване на потребители в Източномаришкия въглищен басейн.

Стойността на трите проекта се изчислява на 825 млн. лв. без ДДС или почти един милиард, като се добави данъкът.

Парите – от ЕС и заеми

Управляващите възлагат на енергийния министър да потърси безвъзмездно финансиране за тези проекти от ЕС, както и да увеличи капитала на "Булгартрансгаз" с 200 млн. лв. А финансовият министър трябва да издаде държавни гаранции по заемни споразумения на "Булгартрансгаз" за сумата до 625 млн. лв. По този начин според парламента трябва да се събере цялата нужна сума от българска страна, за да се изпълнят проектите.

От опозицията предупредиха, че ако не се намери европейско финансиране, цялата сметка ще бъде платена от българската държава – твърдение, което управляващите не коментираха.

Газ вместо въглища

За отбелязване е, че третият приоритетен проект засяга вътрешен енергиен проблем, а именно пренос на газ до електроцентралите в Източномаришкия въглищен басейн. Това отразява отколешния замисъл тецовете да преминат от въглища към природен газ като енергиен източник.

Именно това предизвика съпротива от страна на опозицията. Искра Михайлова от "Възраждане" заяви, че газифицирането на централите ще ликвидира минното дело в България. По думите й, това е планирано от последното правителство на Бойко Борисов, но се поддържа като замисъл и от служебното правителство на президента Румен Радев. Михайлова посочи, че сега това се случва на основание на актуализиран вариант на Пътната карта за климатична неутралност (документът, който определя докога в България ще се произвежда ток от въглища – бел.а.), който не е одобрен от парламента, а само от Министерския съвет.

И тук управляващите запазиха мълчание. То беше подкрепено от 133 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, против бяха 46 от "Възраждане", БСП и ИТН бяха против, а 9 (само от БСП – бел.а.) се въздържаха.