Следващите изречения може да прозвучат като виц, но не са. Докато официалният "Град на минералните води" (City of Spas) Будапеща отбеляза през 2023 г. възстановяването на посещенията от туристи и местни в 15-те обществени басейни до нивата отпреди коронавируса - 1,2 милиона за сезон, "Градът на пилеещите се минерални води" София реши най-после да се замисли какво да прави с тях. 

Преди дни Столичният общински съвет предприе първа стъпка към създаването на общинска структура, която да започне да проучва находищата. Комисията по екология единодушно одобри доклад, внесен от една от малките групи - "Синя София". Лидерът й Вили Лилков предложи в срок от 2 месеца след окончателното гласуване (докладът ще се гледа на още комисии, както и на сесия на градския парламент) кметът Васил Терзиев да събере различни специалисти, които да проучат 42-те минерални извора в общината. Задачата на новото звено ще е

да даде препоръки как те да се използват.

На финала се очаква общината да оповести кои от тях стават за водоналиване и бутилиране, около кои може да се строят хотели, балнеоцентрове, къмпинги, открити плажове и т.н. 

По време на дебатите Лилков съобщи известния на всички факт, че макар София да е един от най-богатите градове на минерални води, оползотворяването им досега е минимално. "Липсват механизми и пазарни стимули за разкриване, проучване и подготовка за усвояване. Няма мащабни проекти за тяхното разработване, налице е безстопанственост и незащитеност на повечето водоизточници. Няколко концесии са блокирали най-важните за десетилетия, а останалите са забравени. Сондажните кладенци и каптажи, в които са инвестирани милиони, са разрушени или оставени на произвол и неузаконени. По данни на МОСВ малка част от находищата в София може да се считат за узаконени, има и няколко, които са неузаконени, но проявени, а повечето са неузаконени и недобре проучени", пише в доклада.   

Обикновено в такива случаи старите хора казват: по-добре късно, отколкото никога. Политиците и чиновниците на "Московска" 33 знаят отлично, че хората в града от години ги призовават да събудят връзката на София с минералните води по адекватен за ХХI век начин. Както това се прави не само по света, но и в други български градове. В ерата "Фандъкова" почти нямаше обсъждане на бюджета на общината, в което граждани да не попитат

какво се случва с историческата баня или минералния извор в техния квартал.

Същото се случи и на първия дебат от мандата на Васил Терзиев през януари. Тогава заместникът му по туризма Никола Барбутов обеща кметството най-после да погледне сериозно на термалния потенциал на града. Преди години бе създадена и неправителствена организация - "Термално-Нормално", която да напомня на администрацията за задължението й да защитава минералните води. По-късно сдружението се преименува в "Българска асоциация за термално наследство" и започна да публикува интересни разкази със снимки за положението в градовете и селата, които някога са били известни именно с минералната си вода. За съжаление, добрите примери в днешни дни са в пъти по-малко от лошите.  

Ако е хубаво, че Столична община най-после ще се опита да обнови и да сложи ред на картата с минералните извори, още по-хубаво ще е, ако екипът на Терзиев не правят това с темпото и качеството, с което го правеше този на Фандъкова. Тъй като приказките на доскоро управляващите в София как ще развият потенциала на града до невиждани висоти напомняха на главата на "12-те стола", в която гладният Остап Бендер обясняваше на жителите на Васюки как ще превърне селото им в световна столица на шахмата.

През вече далечната 2007 г. с приемането на Общия устройствен план на София в него бе разработена част за минералните води под мотото „Превръщане на София в европейски балнеоложки център чрез възраждане, утвърждаване и модерно развитие на античната хидротермална култура и традиция”. През 2011 г. МОСВ даде на София за безвъзмездно ползване 8 минерални находища за срок от 25 г. - "Център", "Баталова воденица", "Лозенец", "Овча купел", "Надежда", "Свобода", "Панчарево" и "Железница". На следващата година Фандъкова представи първата си програма за оползотворяване на минералните ресурси, която бе с хоризонт до 2020 г. Ако сроковете в нея бяха спазени, в сградата на Централната баня вече трябваше да работи "модерен градски спа-център", какъвто трябваше да има и в Южния парк. Друг в Северния парк също трябваше да е готов или да е пред отваряне. Банята в "Овча купел" също трябваше да е действащ балнеоложки център, а на бул. "Евлоги Георгиев" при ул. "Милин камък" трябваше да има водоналивен кът, който да спестява ходенето на жителите от тази част на София до Халите. През 2017 г. СОС прие нова програма с още по-гръмко име. Тя преповтори много от неизпълнените обещания, като ги отложи още във времето. Заложено бе и изграждането на извънградски балнеоцентрове в подножието на Стара планина, Витоша и Плана. 

От всичко обещано дотук

ГЕРБ направиха едва няколко неща

- възстановиха банята в Банкя и изградиха водния комплекс "Възраждане" в едноименния парк. И двата обекта се управляват от общинското дружество "Софийски имоти", като преди няколко седмици СОС се отказа да търси концесионер за банята в Банкя и я остави в ръцете на своята фирма поне още 1 година.

Вероятно скоро ще бъде завършен и ремонтът на банята в "Овча купел", за която обаче не е ясно дали ще заработи като балнеоцентър или ще бъде само сграда с кабинети. Причината е, че първият и подпокривният етаж на паметника на културата се реставрират по европрограма "Наука и образование за интелигентен растеж", по която Софийският университет изгражда научен Център за изследване на лечебните свойства на минералните води. Общината пък финансира възстановяването на партера и сутерена, в които се обещава да има балнеология и рекреация. Противниците на симбиозата обаче смятат, че банята в "Овча купел" ще има съдбата на Централната баня, в която има музей, а плановете за "модерен градски спа център" непрекъснато се отместват във времето. 

В 42-те находища в София могат да се открият

8 вида минерални води с температура от 30 до 90 градуса,

личи от изследванията на Направление "Архитектура и градоустройство" на Столична община. Според НАГ общият дебит на всички извори е 480-500 л./сек., но при дебатите в комисията Вили Лилков заяви, че актуалният потенциал е около 450 л./сек. "В три от зоните минералните води са с ниска минерализация и много добри питейни характеристики. В останалите пет минерализацията е повишена, а химичният състав е разнообразен. В една от зоните водите са подобни на прочутите и екзотични содо-глауберови минерални води в Карлови Вари. Поради дълбокото залягане на водите те са добре защитени и слабо уязвими от замърсяване и изтощаване", пише още в неговия доклад.

В центъра на столицата, в Зона Б-5, в "Лозенец" и Княжево водите идват от най-дълбоко - 700-1000 м., температурата им е от 35 до 45 градуса и са с висока алкалност, продължават от НАГ. Находищата в "Овча купел", Панчарево, Железница и Костинброд са по-плитки, с температури от 25 до 30 градуса и по-ниско съдържание на алкалоземни елементи. Най-различни по състав са изворите в Нови Искър, Требич, Илиянци, Чепинци, Кривина-Долни Богров. 

"Уникалното за софийските извори е, че те покриват почти цялото пространство на столицата - жилищни райони и градски паркове; части от склоновете на Витоша, Плана, Лозенска планина; междуселищни пространства в северните и североизточните околности на града към Стара планина; терени около входно-изходните пътни артерии. Минералните води откриват отлични възможности за развитие на социално-икономическия живот на общината и тя трябва се възползва от подаръка, който природата ни е направила, и да възроди и модернизира прекъснатата традиция", се казва още в предложението на Лилков Столична община най-после да започне да проучва съкровището под краката си.