"Уонка" преди шоколадовата фабрика
Без зловещите обертонове на Роалд Дал, но с чудесни актьори, декори и песни
Момчето и джуджето: жалко, че ролята на Хю Грант като умпа-лумпа е толкова малка.
От написването си през 1964 г. "Чарли и шоколадовата фабрика" претърпява две екранизации: през 1971 г., с Джийн Уайлдър като Уили Уонка, и през 2005 г., когато Тим Бъртън дава ролята на своя тогавашен любимец Джони Деп. И двете следват буквата на обичания детски роман от Роалд Дал с присъщото му зловещо остроумие, пъстроцветна перфидност. Тази Коледа Уили Уонка, майсторът на шоколад, се завръща, без на раменете му да тежи наследството на книгата. "Уонка" е предистория, в която героят се разкрива като млад, наивен идеалист, готов да подслади живота на всички около себе си почти безвъзмездно. Остава загадка какви бъдещи метаморфози са превърнали този мил персонаж в макабрения капиталист, чиито творения имат по-скоро вкус на дезинфектант, но филмът на Пол Кинг не се занимава с това. Той е режисьор на "Падингтън" и "Падингтън 2" - ако сте ги гледали, значи знаете, че това са умилителни семейни филми, съчетаващи комичното със сантимента, старомодното със съвременното.
Захаросан е и "Уонка" - история за мечтата, която по пътя към реализацията си печели приятели, наказва злодеи и всичко туй е задвижвано от шоколадова тяга. Сценарият на Кинг и съавторът му Саймън Фарнаби е богат на вкусни, откачени детайли, сценографията и костюмите са разкошни, българският дублаж на многобройните песни - на високо ниво. Е, идеята, че всички трудности в живота (дори смъртта) могат да бъдат победени с... шоколад, може да докара диабет на по-капризните зрители, но "Уонка" е опакован в такава привлекателна обвивка, че в крайна сметка и те не възразяват.
Звездата от "Дюн" и "Призови ме с твоето име" Тимъти Шаламе, с приятен баритон, пълен с изненади цилиндър и младежко дръзновение, пристига в Лондон след години странстване по корабите. Той носи спомена за покойната си майка (Сали Хокинс) и невиждани рецепти за десерти, които представя с фокусническа сръчност пред гражданите. Наивността му го сблъсква с местния шококартел, чийто алчен триумвират е готов на всичко, за да го отстрани. Но преди това - и с хотела на ужасите, въртян от Оливия Колман (неузнаваема), която го затваря да изплаща вечни дългове в подземната й пералня заедно с неколцина други клетници. Всичко това е поднесено под формата на класически мюзикъл от средата на миналия век, с песни, танци и извиращ от всички страни шоколад.
Хю Грант има кратка, но ярка (и буквално, със зелена коса и портокалов тен) роля като хронологически първия умпа-лумпа във франчайза: робските редици миньони във фабриката все още са само бъдеще. Не е лошо да видим и Мистър Бийн, т.е. Роуън Аткинсън, като корумпиран свещеник със страст към сладкото.
Уютно сладникав, ексцентричен в умерени граници, визуално пищен и напълно лишен от Роалд-Даловата иронична жестокост, "Уонка" се маркетира като Коледен филм за деца и родители. В отсъствието на ярък касов шампион, спринтиращ към края на годината (нещо, което в предишни зими е правено от гиганти като "Аватар" 1 и 2, "Междузвездни войни" или "Спайдърмен: Няма път към дома"), той изглежда като по-доброто предложение спрямо полуудавеното продължение на "Аквамен", опитващо да изстиска последни долари от потъващия жанр на комиксовата адаптация. Добродушният му ескейпизъм е пълен антипод на литературния първообраз, но с помощта на чудесните актьорски изпълнения и песните на Нийл Ханън от северноирландската банда The Divine Comedy се е получил съвсем приличен филм за празничния сезон. Нещо подобно биха ни сервирали "Дисни", ако не бяха заети да се провалят.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
