„Аз, капитан“ триумфира със 7 награди „Давид на Донатело“
Филмът на Матео Гароне и режисьорският дебют на Паола Кортелези „Все още има утре“ са с най-много от италианските „Оскар“-и
Режисьорът Матео Гароне със своите млади актьори от Сенегал.
Продукцията "Аз, капитан" на Матео Гароне спечели най-много – 7, награди "Давид на Донатело", смятани за италиански вариант на американските "Оскар"-и, съобщи агенция ANSA. Статуетките бяха връчени късно снощи на официална церемония в един от павилионите на римското киностудио Чинечита`, като най-престижните от тях бяха присъдени на творби със силни социални послания. Филмът на Гароне, който имаше общо 15 номинации, беше отличен в най-важните категории – за най-добър филм и за режисура. Продукцията отнесе и наградите за операторско майсторство, монтаж, звук, продукция и визуални ефекти.
Филмовата одисея "Аз, капитан" разказва историята на двама младежи от Сенегал, потеглили по пътя на незаконната миграция от Африка за Европа. Темата е силно актуална както в Италия, така и в целия ЕС в навечерието на европейските избори. Главните роли се изпълняват от двама сенегалски младежи – Сейду Сар и Муса Фол, които участват във филма със собствените си имена. Двамата актьори споделиха, че ако не бяха постигнали успех в Италия благодарение на филма на Матео Гароне, те вероятно също биха потеглили по пътя на незаконните мигранти от Африка, бленуващи за по-добро бъдеще на Стария континент.
На церемонията Матео Гароне подчерта, че неговият филм се е зародил от желанието да разкаже част от пътуването на мигрантите, за която никой не говори. Двамата актьори във филма му – Сейду и Муса, от своя страна благодариха на италианците и на всички, които спасяват мигрантите по море.
"Аз, капитан" имаше и номинации за "Оскар" и за "Златен глобус" за чуждоезичен филм, но не успя да спечели нито една от двете американски награди. Разтърсващата история, вече окичена с признание от най-авторитетните италиански филмови отличия, все още може да се гледа в някои кина в България.
С няколко "Давид на Донатело" беше удостоен и първият филм на актрисата и певица Паола Кортелези "Все още има утре". Черно-бялата продукция в ретро стил, която предварително бе с най-много номинации – 19, разказва за жертвите на домашно насилие и за еманципацията на жените през 40-те години на миналия век в Италия. Тя спечели отличията в 6 категории: за режисьорски дебют, за най-добра актриса във водеща роля, която във филма се изпълнява от самата Кортелези, за поддържаща женска роля – за Емануела Фанели, за най-добър оригинален сценарий, както и наградите на публиката и на младите зрители.
"Все още има утре" отчете рекордни приходи в киносалоните в Италия и беше прожектиран в редица училища, както и в италианския парламент. Насилието над жени все още е болна тема в страната, въпреки че на ключови постове сега в държавата са две дами – премиерът Джорджа Мелони и лидерът на опозицията Ели Шлайн.
50-годишната Паола Кортелези, която преди повече от две десетилетия нашумя като съводеща на Джани Моранди в неговото тв шоу „Един от нас“, благодари на всички 5 милиона зрители, които са отишли в киносалоните, за да гледат един черно-бял филм, а после се пошегува, че получава награда за дебют като режисьор в момент, когато навлиза в менопаузата и зрялата възраст.
С 5 отличия от 11 номинации завърши вечерта и за филма "Отвлечен" на един от ветераните на голямото италианско кино - режисьора Марко Белокио. Той разказва действителна история от средата на 19-и век, когато еврейското момче Едгардо Мортара от Болоня е покръстено в католицизма тайно от семейството му, а след това е отвлечено от папската полиция, за да бъде отгледано в католическа среда. Филмът получи награди за най-добър адаптиран сценарий, за грим, прически, сценография и костюми. При получаването на статуетката 84-годишният маестро Белокио си пожела още няколко години "умът му да си е на мястото", за да може да направи още филми.
Продукцията "Палацина Лаф" на Микеле Риондино, разказваща за психически тормоз от страна на работодател над синдикални работници в стоманодобивен завод в Италия и посветена на действителен случай в Таранто от 1997 г., получи наградата в категорията за най-добър актьор в главна мъжка рола – за самия Микеле Риондино, най-добър актьор във второстепенна роля – за Елио Джермано, и наградата за най-добра филмова песен – за "Моята земя" на певеца и композитор Диодато, победител от музикалния фестивал в Сан Ремо през 2020 г.
Награда за цялостна кариера тази година получи голямата филмова, театрална и телевизионна актриса Милена Вукотич, която на 89 години все още работи активно. Родената в Рим дъщеря на комедиограф и дипломат от черногорски произход посвети приза на родителите си, на своя съпруг Алфредо Балди - филмов историк и критик, както и на Федерико Фелини, при когото се е снимала в "Жулиета на духовете" и в други филми. Вукотич е участвала в продукции на най-големите италиански и европейски режисьори, сред които Луис Бунюел ("Този неясен обект на желанието", "Дискретният чар на буржоазията", "Призракът на свободата"), Марио Моничели ("Приятели мои"), Андрей Тарковски ("Носталгия"), Дамиано Дамиани, Дино Ризи, Лина Вертмюлер, Еторе Скола, Франко Дзефирели, Мауро Болонини, Бернардо Бертолучи, Ферзан Йозпетек, Пупи Авати и десетки още.
С "Давид на Донатело" за цялостна кариера бе удостоен и композиторът Джорджо Мородер, "бащата на диското". При получаването на статуетката той каза: "За мен тази награда е равна на "Оскар", така че днес ми стават четири". Мородер има награди от Американската филмова академия за саундтрака на филма "Полунощен експрес" на Алън Паркър, както и за песните Flashdance... What a Feeling от "Флашданс" на Ейдриан Лайн и Take My Breath Away от "Топ Гън" наТони Скот.
Церемонията за връчването на "Давид на Донатело" водеше известният италиански шоумен Карло Конти, за когото се предполага, че догодина ще поеме отново поста на артистичен директор на песенния фестивал в Сан Ремо, на който бе водещ и през 2015, 2016 и 2017 г. Гала-вечерта беше излъчвана директно по държавната телевизия RAI Uno.
можете да направите дарение през PayPal
